Не бих нарекла тезите ви подобни.

Последно, неформална обстановка означава, в повечето случаи поне, че не се спазват същите правила като във формалната обстановка, като например говоренето на Вие.

Светлина, хората не са самотни острови.
Взаимоотношението между отделните иднивиди, връзките им, всичко това минава в раьел „общество“.
Всяко едно общество има структура, йерархия можем да кажем.
За да може един индивид да се нарече самоосъзнат и адекватен, той/тя трябва да е наясно със себе си, с взаимоотношенията си с околните, с начина, по който работи средата му и със своето място в обществото. Ако не се държи по приетия начин, ако не се съобразява с нормите и представите – асоциален, луд,неадеквтатен са само част от думите, с които би бил описван, съответно и начина, по който хората го възприемат и общуват с него ще се промени.
Не е задължително обаче да разбира защо реалността му е такава, каквато е. Повечето хора искат просто да си живеят нормално и спокойно живота, да са иначе казано – конфромисти. Не го казвам като критика, а просто като детайл, който е важен за конкретната тема.
Хора, които се интересуват защо обществото работи по този, а не по друг начин, защо хората реагират така, а не инак са психолозите, антрополозите, социолозите или просто хора, които имат времето и възможността да се отдават на подобни занимания.
Нещо, което хората от времето, за което говори Явор не са имали.
Особено тези хора, които той описва, че са възпитавали децата си чрез бой (факт е, че сред елита на едно общество физическото насилие много по-рядко се използва като метод за възпитание, отколкото в по-долните „класи“, използвам думата фигуративно)

Ние говорехме за пубертет.
Колкото и интересна да е информацията, която ти ми споделяш, в случая тя няма отношение.
По няколко причини.
1. От едно дете/млад човек не се очаква да е напълно и основно запознат с начина, по който работи едно общество.
Затова има толерантност, която я няма към един по-възрастен индивид (примерите, които ти даде).
Факт е, че човек се учи как трябва да се държи в различни ситуации.
2. Възрастта между 12/18 е особено специфична.
Промените, които настъпват с хората тогава са най-явни и неподлежащи на обществена регулация (за разлика от дадените от теб примери. Замисли се какво е било отношението към женската сексуалност в периода, за който говори Явор и дали изобщо е било признавано съществуването й) и игнориране.
Друго, което според мен прескачаш.
Момента, в който се сблъскват за първи път с дадени ситуации, трупа се опит и пр.

Ако целта е да си говорим колко уникален е пубертета, съгласна съм, че не е и че твоите примери са много точни.
НО, ние говорим конкретна историческа епоха и ще се радвам, ако насочим диалога ни да се съобразява с това.

Много поздрави и до скоро.

Явка, аз си говорих с Иван и ми направи впечатление, че ти беше съгласен с него. Не забелязвам обаче да си писал за това тук, особено при положение, че неговата теза беше наопаки на твоята.
Интересно ми е защо не си коментирал диалога ви.