Глава 12 : Страх от тъмнината
Докато съвета траеше Ронин се бе стаил в една малка ниша близо до тавана на стаята. Той чу всички думи на всички ловци. И се усмихна. Само веднъж, но ако който и да е било видеше тази усмивка, за собствено успокоение би трябвало да тръгне в обратната посока. Тичайки. Бързо. Ронин отвори уста и пророни думите, които щях да предшестват ада, който предстоеше да се случи над Отхвърлените :
- Ще видим кой ще бъде ловецът тук…
*******************************************************
Няколко седмици след това Бейн вървеше бавно, осмисляйки новините. И наистана му трябваше да помисли дълбоко над това което ставаше. За отрицателно време Ронин се бе подготвил за основната си мисия, и според повечето вече я беше завършил успешно. Основната му мишена бе Силванас Уиндрънър. Макар и никой да не го казваше на глас, Ловците на Сенки бяха намерени и пратени точно за да се предпази Силванас. За съжаление, никой не можеше да се подготви за това което е извършил Ронин. Бейн научи новините две седмици след като похищението се извърши – той се въоръжаваше за лов, а това обикновено го пращаше на някой друг континент да събира кръв/плочки от бронята/очи от същества, за които някои не подозираха че съществуват. Сега той беше готов, но и леко потърсен – как можеше той, Бейн да се изправи срещу магьосник изникнал от Ада, който бе успял да победи самата Лейди Уиндрънър? Как? И нещо повече, да го залови. Да го убие би било по лесно, мислеше си мрачно Бейн. Според очевидците, бавно ходещ немъртъв влязал в залата, в която стояла Силванас. В момента, в който влязал отметнал качулката назад. Засилил се и скочил по средата на подиума, предназначен за Силванас и нейните съветници. Едновременно от всички страни на кръглата зала се насочили охранителите на Силванас, но било прекалено късно. Огромен анти-магически щит се спускал над подиума, непробиваем от каквото и да е. Нямали избор освен да гледат – да гледат как с един замах на лявата си ръка Ронин избълвал огнена топка, която погълнала и изхвърлила вариматас в единия край на залата. Очевидно от щита можело да се излезе, но не и да се влезе. За пратениците от Силвърмуун няма смисъл изобщо да се говори – те умрели за времето, нужно на човек да примигне. Силванас се опитала да призове някаква достатъчно силна магия, за да победи своя противник, но не успяла. Ронин протегнал ръка и въздуха около нея спрял да се движи, тя замръзнала в времето. Откъде се е сдобил с тази сила, размишляваше Бейн. А си мислеше че преди е могъщ…С още една магия Ронин свалил Силванас на колене.
- Аз казах, че преди края ще коленичиш пред мен – изръмжал Ронин.
Вдигнал ръката си, и Силванас отлятяла в края на помещението, горейки. Ронин примигнал и се озовал до нея, с ръка на гърлото и.
- Още има пулс – разсмял се развеселено той – Нищо, да поправим тази малка грешка…
Той се навел, и извадил сабята на силванас от канията. Колко забавно му е било вероятно – да довърши силванас с собственото и оръжия. Тичащите към него пазители изобщо не го притеснявали. Изведнъж тялото му се покрило с лед, не можел да помръдне. Изненадан остави съзнанието му да извади картина за това зад него – Ксейд, с него бе и Гартек…Да, трябвало да се усети за присъствието на шамана още когато той е премахнал щита. Грешна стъпка, но все пак. Ронин разбрал, че след като Ксейд е наоколо Ексайл не би трябвало да е много далеч. Всъщност…разбира се че знае къде е. Огромна огнена вълна излязла от Ронин, изгаряйки леда и хвърляйки назад противниците му. Нещо повече – елекричество започнало да тече по тялото му, а тези около него усещали че не могат да помръднат. С едно премигване Ронин се озовал пред Ксейд и забил сабята на Силванас по средата на гърдите му. Усетил болката в очите на немъртвия. Но сякаш това не било достатъчно, за да го довърши Ронин призовал над себе си драконова глава, която изгорила тялото на немъртвия. Останал само един горящ скелет…Но магията за забавяне бе на привършване, скоро пазителите щяха да са го нападнали. Ронин премигнал…и се телепортирал. От там следите му свършвали…или не съвсем.
******************************************************
Писмото не беше само за съдбата на Силванас, която в момента бе в лазарета. От Бейн се искаше да се озове моментално да се озове в Ъндърсити – явно, всяка вечер в града на смъртта умирали мининум по петима немъртви. Каква ирония, помисли си мрачно Бейн. Да те убият в града на смъртта – от тъмнината се плъзгала ръка, обхващала гърлото ти и чупи врата ти. После, без никаква пощада главата бивала отделена от тялото. Очевидно финалния двубой с Ронин ще се проведе точно в ъндърсити – на една от стените било написано, че ще стои в града и ще убива докато не довърши господарката му. После ще спре…замалко. Съобщението било записано, естествено, с кръв…
