„Занасяте се с грешния пич“
Сега, малко преди моят ден да е свършил започвам едно интересно разказче…В историята се показва как с малко присъствие на дух, с смелост и най-вече с бързо мислене човек се превръща в „one-man army“. Главни герои – Аз, няколко мои десет годишни фенки, и групичка от 5 човека които си мислят, че са по умни от мен.
Уведомиха ме, че се готви кофти план за отмъщение – Жаба на възглавницата, пеперуди и бръмбари по леглото и попови лъжички в тоалетната. Отмъщение защо, ще попиташ ти верни мой читателю, и аз ще ви отговоря – ми, имало съмнения че съм мацал вратите с паста за зъби. Да бе да, все едно съм чак такъв дечко…Както и да е. Мои източници ме уведомиха за „злия план“. Опитах се да им отправя едно последно предупреждение – групата се състоеше от 17 годишната Тина, 14 годишната Лора, 12 годишния Дени и още едно американско лапе, което беше на девет мисля. След вечеря, след като тайно ми казаха че групичката отива да лови жаби, аз отмъкнах Дени от страни и му казах :
- Не съм цапал вратите. Знам, че имате нещо кофти наум, затова те предупреждавам – занасяте се с грешния пич.
- Абе я млъквай, да те е*а в ракообразния задник – изруга ме той мило и тръгна с останалите към близкото блато…
Е тва беше. На Явка мен му прикипя – оставих Ронин да вземе руля, и пуснах тъпия романтик на кратка ваканцийка…
*************************************
Докато те пътуваха в търсене на миризливи скачачи, Ронин разочаровано търсеше екипировка. Кръвопролитието беше забранено, та той трябваше да остави самурайския меч встрани. Но подръчните средства също ги биваше – червена кърпа за глава, фалшификат на марков колан, няколко спрея и водна пушка, с която учтиво ни бе услужено от десет годишните фенки. Резултат – Едно създание с черна полиестерна жилетка, опасано с зелен колан ала Рамбо през рамото, с накачени на него шишарки и спрей-ове. И за капак на всичко, червена кърпа на главата и водна пушка в ръцете – щом те ще се вдитиняват, и аз ще се вдетиня. На война като на война. Отидох в стаята на Тина на горния етаж, където напръсках любимата и плюшена играчка с дезодорант тип бебешка пудра. После виеше три часа след като го помириса, още ми е кеф, но да минем нататък. След моята гавра с прасето застанах горе на стълбището и ги чух да идват, с буркани с жаби в ръцете, даже леко щастливи. Щастливи, ама…На последното стъпало ги чакаше въоръжен лунатик :
- Merry Christmas! SANTA CLAUSE IS IN THE HOUSE!
След тази духовита реплика окъпах бягащите надолу ( и пищящи) създания. Скриха се в стаята на Лора, вир вода при това. Аз се прибрах в моята, и секунда по късно се почука на вратата. Лорето, много ядосана, въоръжена с една възглавница и с Дени по петите. Тя замахна към мен, аз се наведох, ловко се завъртях зад гърба и…
….и следва любимата ми част. С ръката в която държах водната пушка обхванах кръста и, а с другата притиснаха дясната и ръка зад гърба. Приближих се до ухото и, озъбих се и изръмжах:
- Какво разочарование, винаги съм смятал че ще изглеждаш по добре с мокро потниче…
Отблъснах я в страни, извъртях лявата и ръка и самата нея, и се сдобих с още една възглавница. Ухилване от моя страна, след което безпогрешен изстрел в лицето, последван от панически бяг обратно към стаята. Остана Дени, с една възглавница. Аз щракнах пръсти, врата ми изпука ( защо всичко не ми се случва така, точно когато трябва ) и промърморих :
- You should have ran while you had the chance…
Добре де, можеше и на български да го кажа. Ама не звучи толкова гот, нали? Боя няма нужда да го описвам – младото поколение понятие си няма как стават тия неща. Моля ти се, фронтална атака с възглавница – що за аматьори???? Не е възможно да отбележиш удар с възглавница, успешен особено, без лъжлива атака към друга част на тялото. Боя свърши след три удара от моя страна – успешни, имам предвид. Първо, лъжлив удар към краката за да не защити главата, удрям главата за зашеметяване. Втори удар, първо лъжлив към главата, после краката за да падне противника. Трети удар, в стомаха за да изпусне оръжието си…
Накратко, възглавниците в стаята ми се удвоиха.
