Вяра и любов

Онзи ден докато вечерях с Humantorch и Dragonkin имахме неочаквано посещения. Както обикновено, с чара си на бивш крал и с винаги дипломатичните си и зрели вицове Бейн владееше масата, а пък Факлата пускаше мръсни вицове и детински забележки. Шампанско и хайвер…поне за тях, алкохол не пия от последния си купон. А за хайвера да не говорим – не съм го опитвал, няма да рискувам. Ананасовата тортичка и портокаловия ми сок са страхотни за сметка на това. Со кротце со благо. Но тогава, бааам…Малка изненада. В обширната стая неочаквано влезе Ронин, закачи катаната си на стената и седна спокойно на масата. Леко шашнати, ние почнахме да го поздравяваме. Ронин е може би любимата ми страна на моменти – червенокос самурай от американски произход, единствен оцелял от самоубийствена мисия която унищожи всички които някога бе уважавал и обичал. Ще ми се да съм като него – сега, загубил всичко което някога е желал той не изпитва нищо. Не, не искам да загубя всичко което някога съм желал, просто би ми харесало да се отърва от излишните емоции. Както и да е, Ронин обикновено стои на някоя скала в дъното на съзнанието ми, излиза само за да ми подскаже за някой разказ, фраза или когато най-много се нуждая от него. Той обяви, че има разказ за нас. Жалко, щеше ми се да съм Ронин отново замалко, последно бях преди около две години…Той започна да разказва :

Делото беше привлякло много погледи отвсякъде. Беше намерен убит десетокласник, а тялото му разчленено. По тялото му нямало никакви отпечатъци, освен един на рамото от неговия съученик Камен. Камен претендира, че е било защото потупал съученика си по гърба преди да отиде да отиде на плажа. Преспал на плажа, според собствените му думи. Няма очевидци, така че всички са против него. Преди деня на окончателната присъда, вестниците гръмнаха :”Камен отказва правото си на адвокат, ще се защитава сам!” Всички медии очакват интересно дело.
Съда постановява подсъдимия да стане, и да изкаже защитата си. Предишната вечер подсъдимия изрично заяви, че ще изкаже цялата си защита в една единствена реч. Фотографите започнаха да снимат, а репортерите тихичко да коментират когато Камен се изправи и заговори :
- Мнозина от вас смятат, че аз съм извършителя. Той не само беше мой съученик, той беше мой приятел…Както всички знаете, нямам алиби. Сега ще ви обясня защо не съм го извършил аз. Имам две неща, които можете да зачетете като алиби, или не. За мен няма значение. Важното е, че някой ще го разбере. Надявам се този някой да е тук.
- Първото ми алиби е любовта. Аз съм влюбен в едно момиче, и макар и несподелена тази любов ми дава нещо за което много хора завиждат. Копнеж. Ако убиех някого, обричах себе си на вечен затвор – което означава тя да ми обърне гръб, и никога повече да не видя лицето и. Нещо, което не бих могъл да понеса. Но, както ще каже и другата страна, любовта е относително понятие. Може и да съм влюбен, може и да не съм. Няма как да бъде доказано, пък и има хора които не биха ми повярвали. Така че, минавам към второто си алиби, което и по силното в случая.
- Второто ми алиби е вярата. Наскоро, след серия от жестоки убийства подобни на това тя бе разколебана….Замалко. Замислих се. Как така Господ оставя такива чудовиша да щъкат напред назад из света Му, и да избиват децата Му? После го осъзнах…Умирайки, тези Негови невинни деца попадат в дома Му директно. А за сметка това, убийците им…отиват в ада. Осъдени са за дълги времена на мъчения, много по-дълги и мъчителни от тези на жертвите им. Живеем в свят на логиката – всичко се връща, всичко има обратна страна. Те ще получат заслуженото си наказание. Аз не бих убил, за да се подложа на тяхно място. Насилника винаги ще страда повече от насиления. Ако сега аз бъда застрелян, не аз ще отида в ада.
Сред гробно мълчание Камен седна на стола си. Дали е бил виновен? И дори и да не е, какво са отсъдили заседателите? Това решете сами за себе си…

След тези думи Ронин закачи катаната на гърба си и излезе от стаята. Сръбнах малко от портокаловия сок, докато човърках ананаса. Отяде ми се. Ронин винаги оставяше много силни послания…но защо ли този път мисля, че е конкретно към мен?

Explore posts in the same categories: 1