Глава 11 : Ловците на Сенки

Джайна седеше на стола си, абсолютно паникьосана от възникналата ситуация. Дарнасус и Айрънфордж бяха отказали да се примирят с нейното решение, а бяха решили да пратят своите ловци на глави след Ронин. Лошата новина беше, че един от тях беше Гарелас Уинтърсонг, чийто шансове за успех бяха огромни – не бе се провалял в нито една своя мисия. Ловец на глави, изучавал малко изкуството на друидите, той притежаваше дори умението да влиза в Смарагдовия Сън, което беше най-добрия начин да се намери немъртвия убиец. А дали и тя да не се примири с това? Може би нейния приятел Ронин бе наистина мъртъв, психически както и физически…Но не! Не трябваше да се примирява с това, той сигурно все още е някъде там, завладян от тази зла негова страна. Джайна взе своето решение. Извика личния си слуга и му нареди :
-Намери Драгонкин, отново ще имам нужда от неговата помощ.
******************************************
Драгонкин стоеше пред вратата към кабинета на Джайна и се чудеше защо ли е бил повикан. Вероятно за да издири и убие Ронин, помисли си той с въздишка. Бе видял как се бие бившия генерал, беше служил по неговото знаме – тази задача щеше да е в голяма степен затрудняваща. Но ето, вратата вече се отваряше…
Драгонкин влезе, а прислужника излезе затваряйки вратата след себе си. Джайна погледна към лицето на воина и попита :
-За какво мислиш, те повиках тук Бейн Диспеар?
Драгонкин я погледна втрещено. Как бе успяла? Истинското му име бе останало в пълна тайна, дори сред най-добрите му приятели. Отговаряше само на прякора си, даден му след като показа смелостта си в първия опит за унищожението на дракона Детуинг – смелия воин се засили от гърба на грифона който яздеше и скочи право в устата на левиатана.
-О да, знам истинското ти име Бейн, но не се тревожи, ще го оставя в тайна. Както ти сам пожела преди толкова години…Сега отговори ми, знаеш ли защо те отклоних от лова на дракони?
-Хммм…- каза замислено Бейн. – Честно казано, идея си нямам, но мога да предположа.
-Давай – отвърна Джейна и се облегна назад в стола си.
- Искате от мен да намеря и екзекутирам Ронин… – въздъхна ветерана.
- Не. – изненадващо произнесе Джейна – Искам да го намериш и да го доведеш тук. Да, познавам по същисаната ти физиономия че искаш малко обяснение. Другите страни го искат
мъртъв, но и ти, и аз знаем че искат мъртъв злата му страна която той показва в момента. Ако не взема страна в този конфликт, може да избухне нова война. Така че изпращам теб като официален ловец на глави от страна на хората, само че…Искам да го оставиш жив. Искам да го доведеш тук, а аз ще опитам да върна онзи стар Ронин, който бе мой приятел. Както се досещаш всичко е топ секретно. Наемаш ли се да изпълниш задачата или да? – довърши усмихната кралицата на Терамор.
-За мен ще е чест милейди – отвърна с поклон Бейн – Какво трябва да правя?
-Като начало, утре по същото време трябва да си в заседателната зала в двореца на Силванас. Тя държи на това. Там ще се запознаеш с другите ловци на глави, ваш собствен избор ще бъде дали ще тръгнете на лова заедно или поотделно. И нито дума за това което ти заръчах аз – довърши предупредително Джейна.
-За мен е чест милейди, ще направя всичко по силите си – с един последен поклон Бейн излезе от стаята.
***************************************
В залата се бяха събрали десет ловци, всички седящи на една голяма кръгла маса. Защо десет, а не девет след като гномите дори нямат достатъчно силен представител за това начинание? Отговора беше че Ъндърсити като основна жертва в конфликта бе настоял да прати двама свои ловци. Също така, Силванас Уиндрънър обяви че ще има огромна награда за този, който доведе първи Ронин – жив или мъртъв. Мълчанието наруши първи единия от немъртвите ловци :
-Благодарен съм на всички че дойдохте и се включихте в този конфликт. Името ми е Ксейд, а този до мен е Ексайл. Да, знам какво всички си мислите и е вярно – ние двамата убихме Ронин веднъж, и сега тази неприятна задача ни е поверена отново. Предполагам, знаете достатъчно за нас – аз съм магьосник, доста талантлив мога да кажа, а той е наистина талантлив убиец. Заедно сме едно страхотен екип ако мога така да се изразя…Сега, кой желае да се представи? И моля без шушукане, тук всеки е известен, нека оставим говорещия да каже нещо.
-Моето име е Гарелас Уинтърсонг, аз съм известен ловец. Матеас, котката до мен е най-добрия ми и единствен приятел. – Гарелас посочи белия леопард до себе си – И аз работя само с него. Идвам от страна на Дарнасус и себе си най-вече. Тази награда ще бъде моя, няма да я деля с никой но и няма да преча на никой да я вземе. Моля, направете и вие същото.
Гарелас седна сред порой от шушукане. Стана ясно, че няма да каже нещо друго така че след елфа се изправи леко намръщен таурен друид :
- Аз съм съгласен да работя заедно с още някой и да поделя наградата, но няма да преча на тези които ще опитат сами. Аз съм Фалнар Форесткал, бивш жрец на Кръга на Ценариус, сега служител на Хамуул Руунтотем. В тази мисия всички сме за една цел, да поразим този зъл убиец така че нека поне да не си пречим взаимно. Ако някой има желание да си помогнем взаимно в това начинение, потърсете ме след събранието.
-Трябва да възразя – изправи се една качулата фигура от края на масата. От гласа стана ясно че принадлежи на човек.
-Ъъъ, добре… – избоботи леко объркания Фалнар Форесткал – Може да ме потърсите и сега!
-Не това, таурен. Аз мисля, че тази мисия е безчестна за всеки от нас. Ронин бе един отличен воин, и генерал. Ние трябва да го убием, да. Но нека поне не го измъчваме когато това се случи, служил съм под неговите знамена и не искам мъчение за него. Аз съм Драгонкин, и се бия сам.
Човека отметна предизвикателно наметалото и качулката назад и се видя че е облечен в лека ризница с метална корона на главата. Той си седна обратно на мястото мърморейки нещо по носа си. Ксейд леко поклащаше глава в съгласие, и тогава се изправи един орк облечен в лека ризница :
-От всички тук аз дойдох с най-голямо съжаление. Името ми е Гартек, аз съм в постоянна мисия да намеря истинския боен вожд на Ордата, Трал. Но за сега мисията ми е неуспешна. Бях повикан обратно от Лорд Саурфанг, за да взема страна в този конфликт. Зад мен стоят силите на елементите, и нямам нищо против да работя с още някой над тази мисия. Ще довърша Ронин бързо и безболезнено ако се наложи, не се тревожи човеко…Аз единствено искам да довърша това колкото е възможно по бързо, а най-бързия начин е с известна помощ.
Оркът седна обратно на мястото си до таурена който го гледаше с лека усмивка. Сега се изправи едно едро джудже, чиято броня светеше с неземна светлина.
-Аз съм Гронас Хамърфал, и вървя по пътя на светлината. Аз ще достигна до този предател и правосъдие ще бъде въздадено там където трябва. Всеки, който иска да върви по пътя на светлината може да се присъедини към мен…няма да пречим на никоя от другите групи, спокойно.
-Аз ще се присъединя, земни. Казвам се Далейна – дранейката свещеник се изправи. – Аз също следвам твоя път, и с удоволствие ще споделя щастието на компания, която разбира моето мнение за тази мисия. В името на светлината!
Шушукането продължи, групите явно вече бяха уточнени. Само двама още не бяха казали нещо за себе си, и това бяха един трол черен шлем на главата си и един кървав елф в черна роба. Пръв се изправи елфът, и леко разрошвайки дългата си черна коса той каза:
-Аз съм Алерин Фелхарт. Знам какво повечето от вас мислят за мен и за себеподобните ми, но все пак аз не съм същество от ада, така че забравете предрасъдаците си поне за тази мисия. Аз нямам нищо против никой, който няма нещо против мен. Никога не отказвам малко компания на дълго пътешествие, макар че нейната е достатъчно в повечето случаи… – с леко подсвиркване уърлока призова сукубата си, която шляпно похотливо с дългия си камшик.
-Аз ще се присъединя към теб, Фелхарт. Знам, че не споделяш мекосърдечноста на някои от другите ловци тук…аз съм с теб. Ронин трябва да бъде убит по най-бруталния възможен начин за престъпленията си, и не съветвам никой от вас да застава на пътя ми в това отношение. Аз съм Сен’Джин!
Шушукането се увеличи неумоверно, ловецът трол бе един от най-известните представители на Ордата, и бе прославен с своята хуманност. Какво бе предизвикало тъй странната за него ярост? Може би немъртъв приятел, убит от Ронин? Надали някой щеше да разбере…Изведнъж шушукането спря, след като от въздуха се чу увеличения с магия глас на Силванас Уиндрънър :
-Радвам се, че вече се познавате. Заедно или отделно, мисията ви е една. Към всеки от вас – направете го за всички мои хора, паднали в борба с този демон, а дори и някои от невинните покосени по същия начин! А тези от вас, за които това не е от такова значение, помнете наградата която давам…Вие трябва да уловите и унищожите една сянка – мисия невъзможна за повечето като вас. Затова, отсега нататък вие сте моите ловци на сенки…
Късмет…Герои.

Explore posts in the same categories: Ловецът на сенки