Малко разсъждаване + съобщение
Хммм…чудя им се. На всички тях. Струват ми се жалки, в едно отношение, смешни в второ, но за едно съм сигурен – съжалявам ги. Много. Виждам ги всеки ден – групички от „Готините“ които се събират „зад даскалото“ да пушат. Големите хора, големите пушачи. Има и най-големи, които даже минават на по твърди неща – козове, прахчета… (не, нямам предвид разтворим сок на прах).
Аха, ще кажете вие, да ама не всички се опитват ще кажете вие. Много деца не пушат, ще продължите да ми разсъждавате. Е, има още три типа за които трябва да знаете в такъв случаи. Такива, които искат да са готини, те са най-голямата от останалите три групи. Просто ги е..страх. О, не за да започнат да пушат, тва е лесно, ами това че може да не ги приемат веднага. Ааа, че кво му е трудното на пушенето, само си прецакваш белите дробове, ама кво от това…Нали имаш два.
Втория тип – много рядко срещан тези дни. Хора, под изключително строг родителски контрол, които са в училище само за да учат, нищо друго. Според повечето учители, всички ученици трябва да са такива. Според мен, повечето учители искат да преподават на роботи.
Третия тип, доста често срещан, но мой любим – недостатъчно готини, за да са пушачите или първата група от непушещи. Просто не могат да си се представят готини. И си се забавляват по свой си начин, мотаят се , ходят на боулинг, кино. Абе, обикновени хора. Готини.
Сега, от кой тип съм аз? От никой, макар че е в способностите ми да бъда всеки един от тях. Истината е, че се отвращавам от еднообразието в мисленето. От страха, на всяка една от тези четири групи, всички те се страхуват да са различни. Да мислят различно.
Като мен. Не е трудно, аз го правя, значи и те могат, аз не съм различен от тях. Но мисля различно. Забавно ми беше, как в продължение на дни, никой не се сеща че има друг начин освен да влезе в класната стая, освен да се чака до началото на часа, докато дойде учител който да отключи. Тъпа работа. Много тъпичка, даже.
Е, феновете ми ще кажат, че това ги прави по тъпи от мен. И да, и не. Всички сме еднакви. Въпроса е, смелост или не. Страхуваш ли се да си различен…Опитвал съм се да бъда като всички останали, справял съм се.
Но ми писна. Предпочитам да съм тоя откачалник който се покатерва на покрива, защото има много готина сянка. Предпочитам да съм този, който ще вземе ключа от пазача, за да си отключи и да седне, за да си почине. Предпочитам, да съм отритнат. Защото причината да съм отритнат е една – по смел съм от тях. А бог обича смелите, както казват древните римляни, келти и много други.
Но се дразня. Защо е всичко това? Защо ти е да се правиш на „Голям пич“. Пушиш, пиеш, дрогираш се – и след три години си труп, най вече психически. От къв зор? За един два купона, на които няма да се забавляваш? На три четири сбирки за по бира зад даскалото? Голям купон…да-да. Да се правиш, на някой който не си е глупаво. Много глупаво. Ще порастнеш рано или късно, защо ускоряваш процеса? А може би, точно факта че се опитваш да го ускориш по този глупав начин те прави детето, от което искаш да избягаш? Читателю, който четеш това – моля те, повярвай в себе си, не се страхувай да мислиш различно, да действа различно. Или поне, стой далеч от първите групи. May the good god smile on you…
СЪОБЩЕНИЕ
В знак на траур за ужасната кончина на Наско, също така и от съжаление към съдбата на убиеца му (вярвам, че най-големия дявол се крие в бутилката с алкохол и в наточеното оръжие – Притежаването на оръжие предизвиква използването му, както пише в закона. ) няма да пиша статии за мойте забавни училищни дни, поне не до 5-6 юни. Мисля, че трябва да съжаляваме за съдбата на човешкия народ когато има такива моменти…Последно сбогом, убиецо Николай, твоята съдба ще бъде много по ужасна от тази на жертвата ти. Последно сбогом, Наско. Ти си на по добро място, почивай в мир.
П.П. За неразбралите, Наско бе убит от най-добрия си приятел Николай миналата седмица, около 20ти май. Поразгледайте статии, гледайте новини, случая още се обсъжда ако искате повече информация.
